Защо обикновено не е хубаво да се впускаме в обвинение и критика?
Тези две емоции често ни спохождат, когато сме наранени от близки, работодатели, непознати или просто от някаква неправда.Те тормозят човека и товарят нервната му система. Би следвало лицето, което позволява тези емоции да рушат здравето му да може да създаде система, която да му помага да се измъкне от трудната ситуация- това може да са приятели, медитация, или нещо друго лично, но да се изцерява така, че човекът, настанил в себе си тези не особено положителни състояние да не позволява да остават дълго в съзнанието му.
Критиката понякога спохожда, когато човек е слаб и наранен от нещо. Той не може да си предостави и не желае д разбере другата страна или понякога не е с достатъчно с балансирани емоции, за да отреагира възможно на-правилно на създалата се ситуация.
Едно от главните неща е,че не може да сме сигурни, че знаем всичките мотивите на отсрещната страна да постъпи по определен начин, всичките емоции и мисли от миналото, както и влияния около човека , които са го провокирали да направи така. Това би могло да даде микроскопичен кредит на човека от отсрещната страна, така че този, койтое готов да критикува, макар и право, да има едно наум преди да се впуска в бича на критиката и обвинението.
Като оставим егото настрана, което е основна причина доста хора да се обиждат и да критикуват, ако навлезем в по-дълбок анализ и най-вече на по-осъзнатите хора, ще открием и още една причина поради която може и да нямаме право да критикуваме. Колкото и странно да изглежда, при взаимоотношенията между двама души, да кажем – лице А и лице Б – една от основните причини А да си позволява да критикува Б е, че А не би си представил той самият да извърши съответното нещо, което Б е направил и в последствие дава картбланш на критиката си. Да предположим, че Б се е отнесъл несправедливо, когато е бил ядосан към А и при единия вариант А си казва – „това е несправедливо, защо се отнася така и започва да критикува“, а в другия вариант, ако А му е правил на него или на някой друг същото но в миналото, той, ако е осъзнат и без силно изразено его, би го оправдал и не би го критикувал. Съответно, ако често се получава така, че ако А е правил нещо подобно в миналото то има по-голяма вероятност да оправдае постъпката на Б. И главният въпрос, който надвисва над този казус, е трябва ли да сме правили нещо друго в миналото, за да оправдаем критиката, която бихме отправили в момента? Значи ли че само когато ние сме правили същото можем да оправдаем другия човек, а ако не сме, не можем да го оправдаем? И няма ли възможност в бъдеще ние да попаднем в същата ситуация и тогава да се изравнят ситуациите, така че в бъдеще да разберем другия човек, ако още не сме станали извършители на същото, за което ние критикуваме?
Това, което трбва да се замислим е имаме ли право да оправдаем съответния човек само заради това че ние сме постъпвали по същия начин в миналото и можем ли да критикуваме само защото още не сме направили съответното нещо?
Критиката и обвиненията както всяко нещо свързано с човешките взаимоотношения са много сложни неща и никога не може да се създаде правило кога да се правят, доколко и кога не. Но не пречи да се замисляме малко повече, когато ги допускаме , особено когато те нараняват и нас самите, а това се случва защото позволявайки си да седим в обсега на тяхната негативност ние завъртаме спирала от тази емоция, която генерира и други негативни идеи и емоции и така се затваряме в кръга. Когато отместим някак вниманието си от тях към друго нещо, което ни дава радост, има шанс много по-бързо да се излекуваме. Разбира се повечето хора се карат с другият човек – „защо си направил това“, „защо си направил онова“ – за да си изяснят ситуацията и да облекчат психическия товара от плещите им. Обаче с нашите думи можем да нараним и другия човек, а когато не оправдаваме постъпката му, това да доведе до още по-голяма кавга и взаимни критики. Затова единствено ни остава възможността докато не се видим с обекта на желаната от нас критика, да не се изтезаваме и мислено да го критикуваме, а когато го видим на живо да успеем да го направим по възможно на-благия начин, без значение дали е оправдана от нас самите критиката в миналото или не е.