Автор: Eltimira

Защо обикновено не е хубаво да се впускаме в обвинение и критика?

Тези две емоции често ни спохождат, когато сме наранени от близки, работодатели, непознати или просто от някаква неправда.Те тормозят човека и товарят нервната му система. Би следвало лицето, което позволява тези емоции да рушат здравето му да може да създаде система, която да му помага да се измъкне от трудната ситуация- това може да са приятели, медитация, или нещо друго лично, но да се изцерява така, че човекът, настанил в себе си тези не особено положителни състояние да не позволява да остават дълго в съзнанието му.

Критиката понякога спохожда, когато човек е слаб и наранен от нещо. Той не може да си предостави и не желае д разбере другата страна или понякога не е с достатъчно с балансирани емоции, за да отреагира възможно на-правилно на създалата се ситуация.

Едно от главните неща е,че не може да сме сигурни, че знаем всичките мотивите на отсрещната страна да постъпи по определен начин, всичките емоции и мисли от миналото, както и влияния около човека , които са го провокирали да направи така. Това би могло да даде микроскопичен кредит на човека от отсрещната страна, така че този, койтое готов да критикува, макар и право, да има едно наум преди да се впуска в бича на критиката и обвинението.

Като оставим егото настрана, което е основна причина доста хора да се обиждат и да критикуват, ако навлезем в по-дълбок анализ и най-вече на по-осъзнатите хора, ще открием и още една причина поради която може и да нямаме право да критикуваме. Колкото и странно да изглежда, при взаимоотношенията между двама души, да кажем – лице А и лице Б – една от основните причини А да си позволява да критикува Б е, че А не би си представил той самият да извърши съответното нещо, което Б е направил и в последствие дава картбланш на критиката си. Да предположим, че Б се е отнесъл несправедливо, когато е бил ядосан към А и при единия вариант А си казва – „това е несправедливо, защо се отнася така и започва да критикува“, а в другия вариант, ако А му е правил на него или на някой друг същото но в миналото, той, ако е осъзнат и без силно изразено его, би го оправдал и не би го критикувал. Съответно, ако често се получава така, че ако А е правил нещо подобно в миналото то има по-голяма вероятност да оправдае постъпката на Б. И главният въпрос, който надвисва над този казус, е трябва ли да сме правили нещо друго в миналото, за да оправдаем критиката, която бихме отправили в момента? Значи ли че само когато ние сме правили същото можем да оправдаем другия човек, а ако не сме, не можем да го оправдаем? И няма ли възможност в бъдеще ние да попаднем в същата ситуация и тогава да се изравнят ситуациите, така че в бъдеще да разберем другия човек, ако още не сме станали извършители на същото, за което ние критикуваме?

Това, което трбва да се замислим е имаме ли право да оправдаем съответния човек само заради това че ние сме постъпвали по същия начин в миналото и можем ли да критикуваме само защото още не сме направили съответното нещо?

Критиката и обвиненията както всяко нещо свързано с човешките взаимоотношения са много сложни неща и никога не може да се създаде правило кога да се правят, доколко и кога не. Но не пречи да се замисляме малко повече, когато ги допускаме , особено когато те нараняват и нас самите, а това се случва защото позволявайки си да седим в обсега на тяхната негативност ние завъртаме спирала от тази емоция, която генерира и други негативни идеи и емоции и така се затваряме в кръга. Когато отместим някак вниманието си от тях към друго нещо, което ни дава радост, има шанс много по-бързо да се излекуваме. Разбира се повечето хора се карат с другият човек – „защо си направил това“, „защо си направил онова“ – за да си изяснят ситуацията и да облекчат психическия товара от плещите им. Обаче с нашите думи можем да нараним и другия човек, а когато не оправдаваме постъпката му, това да доведе до още по-голяма кавга и взаимни критики. Затова единствено ни остава възможността докато не се видим с обекта на желаната от нас критика, да не се изтезаваме и мислено да го критикуваме, а когато го видим на живо да успеем да го направим по възможно на-благия начин, без значение дали е оправдана от нас самите критиката в миналото или не е.

Страхът от отхвърляне има постоянно проявление в човешкото съзнание. Той се е развил още от времето, когато човекът се е движил на племена и е требвало да се съобразява с неписаните норми на племето, защото ако бъде изхвърлен, това можело да доведе до по-трудно намиране на храна и съхраняване на живота му.

В днешно време този страх има много проявления, които се забелязват в любовните отношения, в работата ни или с приятелите ни. Казано накратко – навсякъде където общуваме с хора и има възможност да бъдем неразбрани и нашите постъпки неодобрени или така да се почувстваме отхвърлени. Слава Богу, че последните години в интернет много масово започна да се разпространява безплатно информация за основните проблеми, които хората срещат и методи с които да си помогнат.Така един ден, когато гледах едно от поредните клипчета на TED се натъкнах на един страхотен talk на Jia Jang, който споделя една много добра рецепта за справяне със страха от отхвърляне. Главното е, че като го преодолеем ние ставаме доста по-силни, уверени, а в предприемаческите среди – няма какво да ни спре да опитваме нови неща. Клипчето можете да изгледате тук.

За да овладее страха от отхвърляне Jia Jang предлага човек да си постави следното предизвикателство – 100 дена да се подложи на пълно отхвърляне. Това ще стане като всеки ден трябва да се прави предизвикателството човекът да отправя нестандартни искания към хората и да в повечето случаи да посреща техния отказ. Така не само че той ще претръпне от некомфортното чувство , но и ще научи и нещо ново за себе си, ще придобие нови умения по-добре са се справя с отказа и ще му помогне да извлича ползи от създалата се ситуация Така китаецът споделя соя експеримент, който е да направи 100 предизвикателства за 100 дни и открива, че вместо да избяга от страха , както е ставало при първите опити, когато е молил нещо нестандартно – като да помоли непознат да му даде 100 долара, накрая вече е можел да убеждава другите хора защо иска съответното нещо, колкото и нелепо да е и даже тази увереност и присъствие, която има накрая да му помогнат да осъществи доста от нелепите предизвикателства.

Така той предлага списък с 100 идеи за всеки един ден, който всеки може да пробва, за да се пребори със страха от отхвърляне . Тъй като това ми се видя много полезно, реших да адаптирам 100 предизвикателства като за българи, живеещи в България. Някои от предизвикателствата може да се припокриват с неговите, но други трябва да ви въвлекат точно в контекста на нашата страна. Накрая на статията са представени и моите изводи от цеия експеримент.

Преди да започнем, ще направ уточнение, че е добре когато се опитваме да убедим другите в нашето желание да избираме максимално истинни аргументи, без да лъжем.

Ето ги ипредизвикателствата:
1. Поискай 100 лева от непознат. Има различни начини, по които можеш да го направиш. „Извинете, мислите ли че може да ми дадете 100 лева на заем?“ Да, звучи странно, но може да се използват други начини, за да се представи.
2. Когато отидеш в Макдонадс поискай още един сандвич безплатно, защото много ти е харесал. Ако не обичаш Макдоландс, го направи с дюнер или нещо вегетарианско, което ядеш.
3. Поискай геврек, във формата на правоъгълник.
4. Помоли Pizza don Vito да разнесеш пица безплатно за тях. Можеш да споменеш, че го правиш, защото винаги си искал да пробваш и че най-много ще вземеш бакшиша.
5. Помоли да направиш обиколка на склада на магазин Била.Направи го на място, като попиташ някой от минаващите работници и от магазина да те вкарат за малко там, за да поразгледаш. Винаги можеш да добавиш нещо креативно от себе си, като например, че винаги ти е било интересно да видиш какво има вътре или че начинът, по който се подреждат нещата е от интерес за теб.
6. Да влезнеш в кафене и да помолиш на бара да ти съхраняват за 10 минути някаква вещ, която не можеш през това време да разнасяш. Хубаво е да се вижда ,че не е нещо опасно – ако е например кашонче с бележници или нещо подобно.
7. Да отидеш в магазин Метро или Джъмбо, където обявяват по високоговорителя на работниците, когато ги привикват и да помолиш да поздравиш с 2 думи приятел по него.Когато молите за някаква услуга може освен просто да зададете въпроса, да добавите и допълнителен след това като – „какво ще стане, ако го направя,“ „защо не може“, „има ли нещо смущаващо“ или всичко, което ви хрумне, за да се получи диалог. Това е упражнение за излизане от трудна ситуация – за реакциите и за точните думи, които се използват в конкретните моменти. Това напомня малко на бизнес продажбата, когато човек иска да продаде своя продукт и търси най-подходящите думи, за да убеди купувача, особено при отказ от покупката.

Това, което ми направи впечатление, гледайки неговите клипчета, е че американците са доста по-освободени и отворени за нави идеи. Те не реагират грубо при странни запитвания и са спокойни. Това е качество, което българите хубаво да усвоим. Но от друга страна терапията за отхвърлянето ще действа именно най-добре тук, заради нашият понякога по-остър характер.

Това, което може да се забележи, е че при американските магазини – когато нещо ти откажат и си лоялен клиент биха предпочели да ти дадат нещо в замяна отколкото да говориш после нещо лошо за магазина. Това със сигурност не е в психиката за добрия търговец на българина, но можем да си извлечем някои изводи и а ги прилагаме поне за себе си.

Друг препорка, която може да се предложи е, че когато молиш нещо налудничаво някого и се опитваш да го убедиш в него, е по-добре насреща да имаш само един човек, с който до разговаряш. В противен случай преговарянето с двама едновременно, ако присъстват на мястото, утежнява нещата и ставаш зависим от повече мнения за твоя успех.
8. Да поискаш от магазинерка за обувки ако има чифт, който така или иначе изобщо не се продава да ви го дадат.
9. Да изпратиш писмо до Дядо Коледа по пощата.
10. Да накараш някой непознат да ти изпее happy birthday , когато нямаш рожден ден.
11. Да накараш човек от някоя фирма да ти обясни основни тънкости от техниката за продаване.
12. Да накараш някой да каже скоропоговорка.
13. Да влезнеш на платен семинар, за който не си си бил платил и не си се регистрирал.
14. Да дадеш 2 лева на 5 случайни различни човека. Можеш да изтъкнеш и някаква причина, ако те питат защо им ги даваш (В Америка повечето хора не пожелават да вземат парите)
15. Да помолиш в магазин за облекло да им бъдеш жив модел за известно време.
16. Да накараш човек, който събира пари за дарения по пътя и спира хората по улиците, той също сам да дари.
17. Да помолиш да раходиш нечие чуждо куче. Добре е да се има предвид, че ако ни отрежат с отговор „не“ задаването на въпроса „защо“ – или просто търсенето на причината, дава шанс да се работи с отказа и да се вземат нещата повече във свои ръце.
18. Да помолиш в близкото малко квартално кафене или магазинче да продаваш вместо продавача за 15 минути. Например това може да ти донесе опит или каквото се сетиш, ако човекът пита защо.
19. Отново в кафене или бар по-мъничък да помолиш да направиш публично съобщение към клиентите. Може да е за това колко си доволни от заведението.
20. Да попиташ от павилионче с плодове ако някой им изглежда не чак толкова хубав и не им трябва, дали биха ти го дали.
21. Да помолиш непознат да ти направи комплимент. Ако ти направи комплимента може и ти да му върнеш жеста.
22. Да помолиш да изпееш песничка на келнера, докато си в сладкарница и ти дават парчето. Човекът е добре да изслуша цялото, но съветвам да е кратка.
23. Да отидеш в магазин за сладолед, където предлагат доста топинг вкусове и да помолиш за лютив. Ако нямат, може да се пазариш докато ти намерят нещо подобно.
24. Да поискаш безплатна тренировка за 1 час от фитнес инструктор в замяна на 1 час от своето време, в което ще го научиш на нещо полезно, което владееш.
25. Да се обадиш на мобилният ти оператор или до говориш лично с хората, които работят за него и да ги помолиш да ти изпратят смс с текст „Обичам те Ана/Петър“ или което име си изберете.
26. В ресторант да изпратиш по келнера бележка до главния готвач за това, че яденето е било страхотно (може да е супа) и в нея да пише да дали може да ви научи и вас на това ядене, като в замяна да го научите на някое ваше интересно знание в дадена област или му предложите билет само за него в кино. На бележката ще има ваш телефон и имейл и призив готвачът да си остави неговия. Всичко това може да се обясни на келнера, който трябва да ви върне бележката от готвача с написан негов отговор – имейл или каквото е решил да остави в нея.( В случая трябва да сте толкова убедителни, че единия да повлияе и на другият. Аргументите е добре да се премислят и разбира се всичко да е представено с усмивка) Тази ситуация е подходяща за търговците и продавачите, като им напомни междувременно колко важна е директната комуникация.
27. Да убедите човек да ви даде пари за благотворителност. За половин час трябва да сте събрали сумата от 5 лв. Това е голямо предизвикателство, тъй като в България много хора събират пари с неясни цели и сме малко предубедени. За да е по-убедително може да носите табелка или някакъв знак, че всички пари отиват за благотворителност.В някой момент колкото по-конкретни сте в описанието си защо ви трябват парите, толкова по-добре. Може да използвате различен тип табелки с надписи, за да проверите кое най-много убеждава хората. Хуморът също би могъл да ви е от полза, но трябва и да се внимава с него.
28. Да помолиш от Технополис да консултираш хората за продуктите. Ако се занимаваш с нещо различно от техника, може да в друг голям магазин да опиташ да предложиш услугите си,. Дори консултант в супермаркет ще свърши работа.
29. Да помолиш барман да те научи да правиш коктейл.
30. Да размахаш медальон (като за хипноза) пред очевидно добронамерено куче, като обясниш на стопанина му, че по този начин ще се опиташ да го направиш по-доволно, изказвайки мили думи, докато размахваш напред назад медальона пред очите на кучето. Съветвам да си изберете някое мъничко кученце, например с опашници – изглеждат безобидни
31. Да попиташ в някой музей дали може и ти да се наредиш до експонатите, облечен по определен начин т.е. да си като жива статуя
32. Да вземеш безплатно легло, за да спиш в хостел. Това звучи наистина трудно, затова може да имаш и някакво второ запитване, нещо което да е свързано с първото искане, така че да не бъде толкова неудобен първият въпрос при отказ.
33. Да накараш непознат да прочете откъс от любимата ти книга.
34. Да помолиш служителите от зоопарка да храниш лъва
35 .Да поискаш от магазин за дребни мънисто и всякакви малки топчето, служещи за правене на огърлици и гривнички за вкъщи, да вземеш безплатно от всяко едно мънисто и да направиш една гривничка като обещаеш, че ще я подариш на някой в нужда.
36. Да пожелаеш в ресторант да ти приготвят твоите кюфтета, които си занесъл, но с техните сосове отгоре и специалитети.
37. Да накараш фокусник да ти разкрие фокус – може и да е човек, който просто знае как се правят фокуси.
38. Да влезнеш в двора на затворена кооперация и да помолиш да почистиш малко отпред. Можеш да споделиш, че имаш желание да правиш добри дела тези дни.
39. Да влезнеш в училище и да поискаш да направиш разяснителна кампания на децата за влиянието на вредните храни върху организма.
40. Да намериш работа за един ден безплатно
41. Да накараш непознат да излезе на обяд с теб. Може да нацелиш произволния, който излезе от магазин. Също, ако те притеснява нещо- сподели че ще си с сестра си или брат си или нека просто някой твой близък да той участва при заговарянето.
Добър айсбрейкър преди задаването на основния въпрос е – „може ли да ви попитам нещо“ така че да предразположиш човека и той да те слуша с повече внимание.
42. Да влезеш в химическото и да поискаш дали може да ти измият резервната гума на колата.
43. Да спреш произволен човек и да го предизвикаш да се състезавате да не мигате за 1 минута. Може да направите състезание и за кой първи ще се разсмее.
44. Накарай продавач на Славейков да пие с теб за твое здраве, защото имаш повод.
45. Да разбереш любимият филм на фитнес инструктор
46. Да се наредиш пред тото пункт и да убедиш някого да си разделите парите, за фиш и след и парите за наградата.
47. Да си направиш снимка с полицай пред полицейската му кола. И Още по-висок левъл- да се снимаш на предната седалка, тъй като винаги ти е било интересно да видиш какво е да караш полицейска кола.
49. Да почукаш на нечий дом и да помолиш за нещо напълно ненужно, което имат да ти го дадат, за да го дариш на някой, който има нужда. По-лесно е хората да изхвърлят стари ненужни вещи от вратата – съответно да ти ги дадат, отколкото да ходят до контейнера, освен това някой може да сподели и нещо хубаво 
50. Да уговориш да напишеш статия за Veti.bg
51. Да накараш таксиджия в 12 през нощта да каже честит рожден ден по телефона на твой най-добър приятел.
52. Да влезнеш в киното с голям надуваем балон с хелий.
53. Да помолиш някой от института Сервантес или някой друг да ти преподаде набързо някои елементарни неща по испански безплатно.
54. Да прегърнеш служител от Хеликон или някоя книжарница, защото продават книги и да кажем това те прави много радостен.
55.Да помолиш служителят от макдрайв на Макдоналдс да ти направи клипче как танцуваш пред колата Гандам стайл.
56. В магазин за очила да сложиш слънчеви очила на хората, които са в него.
57. Да накараш в голям магазин за гримове продавач асистентката да пробва фон дьо тен и сенки за теб, за да ги прецениш.
58. Да помолиш човек, живеещ в дадена кооперация на блок да се качиш най-горната част на блока – на тавана
59.Да помолиш човек, който раздава флаери да остане неподвижен за 20 секунди
60. Да говориш с психолог по телефон дали може да ти помогне за кучето, което ти, което е непослушно/тъжно или просто искаш да го накараш да направи нещо за него.
61. Да помолиш поп да те излъже за нещо.
62. Да посетиш фирма към края на работния ден и да им предложиш да развеселиш екипа като организираш хвърляне на топка смачкана хартия в кофа. Предложи по 3 опита за всеки.
63.Да помолиш чакащ на опашка да чуе една страхотна песен на твоя телефон.Вземи си и слушалки.
64. Да помолиш бензинджия да се опита да жонглира с 3 топки за теб.
65. Да отидеш в аптека и да помолиш да сложат твой любим постер там – може да е на любимо животно,красива природна картинка от календар или известна личност.
66. Да поискаш от ключар да ти направи ключ , който може да отключва врата от двете си страни.
67. Да помолиш в зала, в която се тренира бойно изкуство някой треньор да ти покаже някакво танцувално движение.
68. Да влезнеш в някой мол и да попиташ охраната дали може да си пуснеш музика от касетофона и да изтанцуваш нещо пред всички.
69. Да се свържеш с телешоп и да ги попиташ дали може безплатно да се включиш в рекламирането на даден продукт по телевизията или някъде другаде.
70. Да накараш продавач консултант от магазин за парфюм да напарфюмира банан.
71. Да влезнеш в банка и да помолиш да направиш хартиено самолетче от банкова сметка/може и от хартиена банкнота и да я метнеш до тях. Можеш да кажеш, че участваш в една игра или нещо друго, заради което го правиш това нещо.
72. Да напълниш с колата на непознат със съответното гориво, което използва. Ако помислиш предварително за някаква причина, защо го правиш, когато те запитат ,ще ти помогне в убеждаването.
73. В магазин за колела да предложиш на асистент продавача да направите малко състезание с тях.
74. Да вземеш интервю от просяк
75.да завържеш красив ластик на косата на момиче/ жена
76. Да отидеш в Subway и да ги накараш ти сам собственоръчно да си приготвиш сандвича.
77. Да звъннеш на произволен телефонен номер и да го помолиш да ти каже кое е най-хубавото нещо от живота според него.
78. Да помолиш стоящите на спирката няколко човека да танцуват Гангам стайл с теб
79. Да помолиш някоя сервитьорка/сервитьор да потанцува с теб в бара/ ресторанта. Помагащи техники – хората, които са обиграни във флиртуването биха започнали с айсбрекър като да се поинтересуват за името, да благодарят за доброто обслужване и да попитат дали може да ги помолят за нещо.
80. Когато има предстоящ мач, да попиташ случаен човек дали може ти с още1,2 –ма приятели да гледате мача например у тях.
81. Да отидеш в магазин Метро и да помолиш да служител да подържиш за няколко секунди една от рибите в аквариумите.
82. Да отидеш в пекарна и да помолиш да ти отрежат ¼ хляб.
83. Да закупите продукт на около цената на 1 лев и да искате да платите за него 2/3 лева. (В Америка така и не ги приемат)
84. Да помолиш в заведение да оставиш табелка с „безплатно гушкане на противостресова играчка“ и да оставиш една голяма плюшена играчка на едната маса. Можеш да наблюдаваш отстрани дали реагират хората.
85. Да накараш продавача на билети на зоопарка да те научи на любимата му песничка.
86. Да засадиш цвете в градината на някого.
87. Да предложиш ябълка на непознат. (безплатно) Може да вземеш около 5 и да видиш колко хора ще вземат и колко не.
88. Да си дремнеш върху матрак в магазин за матраци.
89. Да си споделите с напълно непознат някаква тайна.
90. Да дадеш картичка, нарисувана от теб самия в магазин, където се продават картички и да помолиш да я дадеш да я продават, като ти не взимаш от парите.
91. Да си купиш плод, на място където приготвят фрешове, вместо да си купиш фреш
92. Да се опиташ да преговориш в някой супермаркет за по-ниска цена на портокалите от предложената.
93.Носи табелки с положителни мисли – като „усмихвай се“, „хубав ден“ „мисли положително“ и т.н. (можеш да вземеш и приятели да ти помагат да държат някои) и помоли минувачите да ти помогнат като държат някоя от тези табелки, защото искаш да града малко по-щастлив например. Така можеш да вземеш допълнителни табелки, за да им ги даваш
94. Да си направиш си снимка с непознат.
95. Да помолиш непознат да играете н играта камък, ножица, хартия.
96. Да играеш играта да дадеш нещо за левче, като след като на някого дадеш левчето в замяна да получиш нещо, каквото и да е от него. След това този предмет да го размениш с предмет от друг човек, който би ти го разменил за нещо по-голямо и така 10 пъти.
97. Да поискаш да заемеш книга от Oringe, за да я прочетеш за известно време и след това ще им я върнеш.
98. Да попиташ на летище дали може да видиш долната част на самолета, където стоят куфарите.
99. Да попиташ непознати как изглеждаш. Ако искаш предложи скала от 0 до 10
100. Да убеди сменянето на паролата за интернет в заведение, кафе или институция.
Ето и резервна в случай, че някое от предизвикателствата не ти харесват. Като разбира се може и много други да се добавят:
-да попиташ непознат да избере коя от две фрази за сваляне му звучи по-добре. (и си измисляш две. Например- „Знаеш ли коя е тайната на Виктория сикрет? Че тя ти завижда, че твоята красота е по-голяма от нейната.“ Или например – „когато крушката на лампата изгори не е необходимо да се сменяш, защото когато влезнеш в стаята, ти я осветяваш.“ и др.

Някои изводи:

Това, което желая да направя като извод, което се подкрепя и от мнението на Jia Jang е, че страхът от отхвърляне се причинява предимно заради самото очакване от евентуално отхвърляне, което генерира и стрес. Т.е. дори самото очакване на предстоящо отхвърляне е много по- болезнено. Страхът ни кара наполива вече да сме получили своя отказ от получаване на това, което искаме, тъй като той се отпечатва в движенията ни, гласа, настройката ни и всичко. Затова елиминирането на голяма част от него преди това ни освобождава да сме повече самите ние и да действаме. Така колкото и и да е налудничаво това, което искаме, ако показваме увереност, че знаем какво правим, тогава вероятността да бъде приета вашата идея е много по-голяма.

Когато нашият продукт или идея е отхвърлена и попитаме „защо“, тогава се запознаваме с много причини, върху които можем да поработим за в бъдеще, за да получим желаното. Добре е да имаме предвид, че едно достойно „не“ е това „не“, в което се включват причина/последствие за отказа, алтернативен вариант на „да“,и разбира се, търпение и уважение. Освен това при дори най-налудничавото запитване, ако доведем другият човек до смях, ние отново печелим, поне на основа човек, така че можем да погледнем и от забиваната част на нещата 🙂

Най-важното е, че отърваването от страха от отхвърляне може много да помогне на хората како в личен план и в бизнеса. Предприемачеството е изключително несигурна зона и качеството да не се притесняваш от отхвърляне, особено при споделянето на странни идеи, е изключително голям, особено ако трябва да презентираш пред инвеститори.

Допълнително важно заключение, което бих направила е, че страхът от отхвърляне се задейства най-много, когато желаем нещо много силно и то е изключително важно за нас и най-вече – когато е единствена алтернатива за постигането на целта ни. Това се получава, когато имаме само една или много малко опции и нашите надежди и очаквания се повишават, а това се превръща в почва за бъдещо разочарование. Затова е добре според мен да преследваме няколко цели – така победата от едната ще генерира щастие и енергия за другите, а загубата при някоя няма да се приеме толкова дълбоко и блокиращо енергията, защото знаейки, че имаме и друг смисъл в живота си, за който да се борим, автоматично ще ни даде надеждата и куража да продължаваме напред.

Следва да спомена и другият вариант на ситуацията, а именно, ако ви се случи на вас да откажете нещо на някого, тъй като в света е необходимо да сме смели ида притежаваме и това качество при нужда. Съответно много ефективен начин да го направите е като смените темата след като сте дали аргумент за своя откази човекът по естествен път може да се разсее.

Съществен извод, който може да се формулира от тези експерименти е, че пред нас стои възможността да се възползваме от всяка ситуация на отказ от нещо, тъй като тя може пак да ни донесе много положителни дивиденти, защото никога не се знае какво ще излезе от комуникацията с дадения човек, от неговото познанство с други хора или знания като цяло 🙂

Все по-често хората в днешно време чуват феномена предприемачество –за това как могат да работят за себе си, да печелят пари така нататък. Много от хората виждат предприемачеството или като някакви сделки, постигнати чрез умни подходи и в последствие забогатяване, или като способност само на определена група хора с талант да създават бизнес от всяка възможност. Наскоро, участвах в Акадмията на Бизнес институт и развивайки собствена идея достигнах до нови и важни за мен изводи, както и за много други хора, за това, че човек може да бъде обикновени и пак да тръгне по пътя на предприемачеството и да открие толкова много за света и за себе си…И по-скоро поемайки по този нов маршрут, да се развива и това да му позволи да види за първи път и други маршрути, които те водят до необятни възможности.

Ще започна с утвърдените виждания, че по пътя на предприемачеството трудно се влиза, ако първата подбуда е била за пари. Най-често встъпването в тази среда и успехът и става от доброжелателна инициатива – когато виждаш обществото да се сблъсква постоянно с даден проблем, дори самия ти си потърпевш от този проблем и желаеш някак да помогнеш за разрешаването му. Или другият начин, по който да се пуснеш по предприемаческите релси е, когато съумееш да осъзнаеш, че животът на хората или твоя би бил по-добър, ако се добавят някои подобрения– нещо, което на първо време смяташ, че никой още не е направил.

Разбира често става така, че когато ти дойде блестящата нова идея за подобряване на съответния продукт или начин на живот, се случва това, че точно твоята идея вече съществува. Съответно винаги след като ни хрумне концепцията, следва да я проверяваме дали тя вече не е направена от някой друг. Човек би казал, че почти всичко е създадено и има около 7 милиярда души, така че тази идея е много възможно да съществува. И от личен опит, както и от на други хора съм забелязала, че твоята идея е с почти 90% вероятност да е измислена от някой друг. Това е един от моментите, в които много хора си казват – „Аа, тя вече съществува, еми значи няма какво да направя по въпроса“ . Това е един от моментите, в който някой дръзнел да пробва предприемачеството се отказва. Такъв човек не осъзнават, че създадената идея от някой друг, може първо да не е направена по най-добрия начин или както всяко едно нещо – да има нужда от подобрения. И точно ти да са човекът, който да забележи това.

Ако идеята по която работиш е била задвижена от лична кауза –  както при мен беше – желанието да измисля чинии за еднократна употреба, които не се вредни за природата – и искаш да продължиш да я развиваш, защото съществуващите алтернативи за които знаеш, ,  не те удовлетворяват, тогава навлизаш в нов път. Ат една страна  съществуващите видове биоразградими чинийки на пазара не удовлетворяваха вижданията ми за напълно екологичен и благоприятен начин на живот и употреба. От друга страна се втрещих, когато рбрах, че има такива, които напълно съвпаднаха с идеята ми и малко се бях обезукаражила, както вече описах  по-горе, както става с повечето хора. Но  макар и отново неясен, това е новия път, по който тръгваш и търсиш възможното според илюстрацията в съзнанието ти. И това те тласка в ново търсене, а търсенето до намиране на нови проблеми, което на езика на прдприемачеството означава – възможности и дори нови запознанства, които все повече да те отведат в още по-интересна посока. Така „копането“ по даден проблем постепенно те отвежда все по-далеч. Дори да не осъществиш за момента личната ти илюстрация за решение на даден проблем, (откъдето да започнеш постепенно бизнес), търсенето в тоз проблем ще те отведе до много други неподозирани перспективи, които иначе без първоначалното захващане за идеята, да не ги позволи да видиш.

И тук твоят предприемачески нюх трябва отново да се огледа и да проучи какво е добре за хората или какви проблеми вижда наоколо. Често някой сам може да тисподели, че нещо би му се искало да работи по даден начин или да се оплаче за дадено нещо, което не върви и тогава твоята лампичка може веднага да светне. И при влидирането на идеята е добре пак да се премине  през първите стълбички за оценка на идеята, като това дали много ли хора се сблъскват със съответния  проблем, съществува ли вече такъв продукт или имаш ли достатъчното познати или контакти, за да се направи продукта, решение на проблема. Но дори и да нямаш контактите, точно търсенето е това, което те обогатява. Така видоизменяш идеята според потребностите на пазара, ресурсите, възможностите в дадени я момент, докато накрая не сътвориш истинския продукт или не се натъкнеш случайно на нещо друго, на някоя скрита златна мина, която никой не е съзрял,и която може да е нещо съвсем различно от дейността, в която си почнал да „копаеш“

Така този процес на видоизменяне на концепцията в плавата ти може да е много дълъг и може толкова далеч да отиде, че накрая идеята ти изобщо да не прилича на първоначалната концепция. Така следвайки потребностите на пазара,  обаче, си имал възможността да откриеш толкова много други възможности, които без първоначалното хрумване –  да искаш да разреших за първи път проблемът, който си видял,-да не можеш да ги забележиш тези нови възможносити. На практика се получава като един влак в планината – влакът заобикаля планината пред него и вижда какво се открива за него след тази планина. Най важното е, че влакът е поел по пътя или с други думи човекът се е осмелил да поеме по пътя на предприемачеството – стигнал е до един завой – някоя трудност – после е продължил нататък, където му се отварят хиляди други гледки- възможнсти, защото изобщо е поел по този път. Накрая той самият се е променил от пътешествието и е способен да види перспективи там, където преди не е можел.

Така и при мен се получи – работейки върху първата си идея – да намеря решение за проблема свързан с чинийките аз научих доста други неща.В момента се намирам на поредния завой, заобиколен от планини и нови решения пред мен и това, което остава, е да приема този процес като вълнуващо приключение, в което освен основната цел, важно е и самото пътуване.