Все по-често хората в днешно време чуват феномена предприемачество –за това как могат да работят за себе си, да печелят пари така нататък. Много от хората виждат предприемачеството или като някакви сделки, постигнати чрез умни подходи и в последствие забогатяване, или като способност само на определена група хора с талант да създават бизнес от всяка възможност. Наскоро, участвах в Акадмията на Бизнес институт и развивайки собствена идея достигнах до нови и важни за мен изводи, както и за много други хора, за това, че човек може да бъде обикновени и пак да тръгне по пътя на предприемачеството и да открие толкова много за света и за себе си…И по-скоро поемайки по този нов маршрут, да се развива и това да му позволи да види за първи път и други маршрути, които те водят до необятни възможности.
Ще започна с утвърдените виждания, че по пътя на предприемачеството трудно се влиза, ако първата подбуда е била за пари. Най-често встъпването в тази среда и успехът и става от доброжелателна инициатива – когато виждаш обществото да се сблъсква постоянно с даден проблем, дори самия ти си потърпевш от този проблем и желаеш някак да помогнеш за разрешаването му. Или другият начин, по който да се пуснеш по предприемаческите релси е, когато съумееш да осъзнаеш, че животът на хората или твоя би бил по-добър, ако се добавят някои подобрения– нещо, което на първо време смяташ, че никой още не е направил.
Разбира често става така, че когато ти дойде блестящата нова идея за подобряване на съответния продукт или начин на живот, се случва това, че точно твоята идея вече съществува. Съответно винаги след като ни хрумне концепцията, следва да я проверяваме дали тя вече не е направена от някой друг. Човек би казал, че почти всичко е създадено и има около 7 милиярда души, така че тази идея е много възможно да съществува. И от личен опит, както и от на други хора съм забелязала, че твоята идея е с почти 90% вероятност да е измислена от някой друг. Това е един от моментите, в които много хора си казват – „Аа, тя вече съществува, еми значи няма какво да направя по въпроса“ . Това е един от моментите, в който някой дръзнел да пробва предприемачеството се отказва. Такъв човек не осъзнават, че създадената идея от някой друг, може първо да не е направена по най-добрия начин или както всяко едно нещо – да има нужда от подобрения. И точно ти да са човекът, който да забележи това.
Ако идеята по която работиш е била задвижена от лична кауза – както при мен беше – желанието да измисля чинии за еднократна употреба, които не се вредни за природата – и искаш да продължиш да я развиваш, защото съществуващите алтернативи за които знаеш, , не те удовлетворяват, тогава навлизаш в нов път. Ат една страна съществуващите видове биоразградими чинийки на пазара не удовлетворяваха вижданията ми за напълно екологичен и благоприятен начин на живот и употреба. От друга страна се втрещих, когато рбрах, че има такива, които напълно съвпаднаха с идеята ми и малко се бях обезукаражила, както вече описах по-горе, както става с повечето хора. Но макар и отново неясен, това е новия път, по който тръгваш и търсиш възможното според илюстрацията в съзнанието ти. И това те тласка в ново търсене, а търсенето до намиране на нови проблеми, което на езика на прдприемачеството означава – възможности и дори нови запознанства, които все повече да те отведат в още по-интересна посока. Така „копането“ по даден проблем постепенно те отвежда все по-далеч. Дори да не осъществиш за момента личната ти илюстрация за решение на даден проблем, (откъдето да започнеш постепенно бизнес), търсенето в тоз проблем ще те отведе до много други неподозирани перспективи, които иначе без първоначалното захващане за идеята, да не ги позволи да видиш.
И тук твоят предприемачески нюх трябва отново да се огледа и да проучи какво е добре за хората или какви проблеми вижда наоколо. Често някой сам може да тисподели, че нещо би му се искало да работи по даден начин или да се оплаче за дадено нещо, което не върви и тогава твоята лампичка може веднага да светне. И при влидирането на идеята е добре пак да се премине през първите стълбички за оценка на идеята, като това дали много ли хора се сблъскват със съответния проблем, съществува ли вече такъв продукт или имаш ли достатъчното познати или контакти, за да се направи продукта, решение на проблема. Но дори и да нямаш контактите, точно търсенето е това, което те обогатява. Така видоизменяш идеята според потребностите на пазара, ресурсите, възможностите в дадени я момент, докато накрая не сътвориш истинския продукт или не се натъкнеш случайно на нещо друго, на някоя скрита златна мина, която никой не е съзрял,и която може да е нещо съвсем различно от дейността, в която си почнал да „копаеш“
Така този процес на видоизменяне на концепцията в плавата ти може да е много дълъг и може толкова далеч да отиде, че накрая идеята ти изобщо да не прилича на първоначалната концепция. Така следвайки потребностите на пазара, обаче, си имал възможността да откриеш толкова много други възможности, които без първоначалното хрумване – да искаш да разреших за първи път проблемът, който си видял,-да не можеш да ги забележиш тези нови възможносити. На практика се получава като един влак в планината – влакът заобикаля планината пред него и вижда какво се открива за него след тази планина. Най важното е, че влакът е поел по пътя или с други думи човекът се е осмелил да поеме по пътя на предприемачеството – стигнал е до един завой – някоя трудност – после е продължил нататък, където му се отварят хиляди други гледки- възможнсти, защото изобщо е поел по този път. Накрая той самият се е променил от пътешествието и е способен да види перспективи там, където преди не е можел.
Така и при мен се получи – работейки върху първата си идея – да намеря решение за проблема свързан с чинийките аз научих доста други неща.В момента се намирам на поредния завой, заобиколен от планини и нови решения пред мен и това, което остава, е да приема този процес като вълнуващо приключение, в което освен основната цел, важно е и самото пътуване.